За страданието. За „доктор Трол”, лекуващ душите ни от глупостта да бъдем жертви на обстоятелствата, независимо от тяхната степен на „опасност”.     Смисълът на това, което ще напиша днес е до някого и никого. Аналитичен извод от влизането ми в Интернет от последните месеци на миналата 2011 година с крайни заключения последния високосен ден на месец февруари 2012 година. Приказката е към края си. Прочетох я с ококорените си детски очи и любознателно мозъче. Затова написаното е без адресат и адресант. Монолог на Нищото.             Безмислието е поливариантна глупост. Да искаш да бъдеш чут и разбран. Да помогнеш на други „да се излекуват и намерят себе си”. Да обичаш нещо, което не се нуждае от твоята обич. Да се довериш на някого, за когото доверието ни не струва нищо. Че всичко, което ни се случва е гениално по замисъл на Твореца, ако се замислим за смисъла на Страданието и неговото проявление в света на Илюзиите. Мъдростта не расте по дърветата. Тя се дава от Твореца, ако гледаме на живота си като на Училище. Не подминаваме случайностите. Те са интересни подсказки за един любознателен ученик. Училището започва от първия ни плач до момента, когато затворим очи и предадем Богу дух. Не забравим да си искаме всяка вечер прошка за делата си, защото искреността е показател, че не лъжем, но добрите дела, не винаги биха помогнали на лъжеца. Или на убиеца. Или на хищника. Не знае нито кой е, нито чий е. Дали е еволюрал достатъчно или дали има нужда от помощ. Никому не е дадено да опознае себе си, ако той не се е смутил от онова, което причинява на други. Не просто го е напсувал или обидил. Намразил го е, защото умира от страх за бъдещето си, което само Бог променя, ако сме израсли духом дотам, че да промени същото това бъдеще. Или мрази другите поради скука, липса на мнение по въпроса, света изобщо. Нищо, че Творецът е създател на видимо и невидимо. Той не знае, че е дете на Твореца. Който е решил да мрази, защото да обичаш другите значи да знаеш защо се раждаш на този свят и чий е светът? От първия му атом. Играем го или жертви или си търсим виновници. Световна дилема. Промяна? Заради какви избори моля? Светът е едно голямо село. Ако някой се плацика, друг някой страда. Ако е избрал да страда. Това ли очаква бог от нас? Да види напредък в еволюцията ни, предполагам. Не просто едно непросветено животинче. Най- отчайващото в тази наша еволюция е, когато просветеният се откаже от света и се скрие от него, защото не е разбран и оплют. Спомнете си Иван Рилски. Хората дори са го изгонили от хралупата, където се е усамотил. Да се е отчаял? Или другия фрапантен случай, някой многознаещ учен, окултист и посветен в мистериите на света човек, да тръгне да трепи тварите и грешниците божии, понеже се изживява като божия десница. Без капка съмнение в делата си, сякаш е Вселенски патриарх. Като същество между двата свята, аз често се губя между тези две крайности, дълго се лутам и търся средата, водя борба най-вече със себе си. Дали да бъда откровена докрай или си премълча и мълчаливо наблюдавам света. Животът е изтъкан от избори отдавна направени в миналото, което е рефлектирало в бъдещето. Да се промени настоящето, което ще бъде утрешното ни минало, се изисква доста време на самоанализ и самооценка на делата ни. Да го играем жертви, значи да обвиняваме другите за собствените ни избори, които сме направили дори от наивност и глухота, когато някой ни е казал, но сме се сметнали за по-големи светци от папата. Не сме потърсили средата, а сме си наложили мнението със сила. Сметнали сме се за по-умни, по-силни, по-съвършени от други. Да бъдем себе си или не, е въпрос с Хамлетовска трудност. Да му отворим очите, не му спестим истината, но отминем и простим. Излезем от вихъра, който не е наш, а чужд и не ни харесва. Ако е рекъл Господ ще си спомни думите ни. Понякога агресията е толкова банална, че по-добре е да се съгласим. Притчата за „другата буза”. Смяна на посоката, професията, приятелски кръг. Да не се скараме със старото, но някак насочим вниманието си към нови хоризонти. Надградим, вместо да съсипем и оставим след себе си пепел, пожарища и разрушени мостове на доверието. Душата е птица, не е нужно тя да бъде в клетка. Не винаги отстояването е нужно, ако насреща си имаме хора с Огромно Его. Подминете ги. Няма да ви разберат. Има бисери, които са нашето душевно богатство, за други това са пари или просто брътвежи. Интересува ги рационалното и „слез на земята”. Коя земя? Тя чия е ? Кой я е създал? Не съм аз. Не сме ние. Понякога млъквам ошашавена от рационализма на хората. Нека Бог ги просветли, пожелавам им го искрено в душата си. Те не знаят, по-скоро не искат да знаят. Гладни са за внимание, искат да са център, да са първи, да са известни, да са богати. Обичат да надничат в живота на другите, не се съобразяват с личното ни пространство. Изключителна териториалност, грубо навлизане, но недопустимост някой да навлезе в тяхното лично пространство, да пипа техни предмети, или иска услуги. Недай Боже да ви изслушат. Как, ценното им вниманийце, ще изпуснат някой купон или пачка. Какви са тези ала-бала? Що за въпроси и теми моля? Усетите ли дисбаланс, по-добре се оттеглете и сменете посоката или отношението. Бъдете щедри и не ги съдете, свикнали са да вземат. Обособете си спокойствие, отстоявайте личното си време, бъдете ясни в посланията и изборите си. Такива личности имат слабостта да си стоварят проблемите и играят жертви. Страдат от перманентни липси. Или си спрягат играта „хищник”. Нищо лошо, играем според свирката. Много внимателно или пределно искрено им го казваме. Или премълчаваме. Според преценката на ситуацията. Ще ги боли, но ако е рекъл Господ ще си го предъвчат и смелят. Това е техен проблем, как ще понесат „нашата истина”. Тя е среда между двама в казуса, ако възникне такъв. Понякога не е необходима на никого. Само за собствена поука. Не можем да жалим другите, само да им съчувстваме и бъдем искрени, без да бъдем язвителни, ако държим на тях. Ако не държим, според тяхната мяра. По идея нищо не си заслужава вниманието и страданието, ако не изпитваме любов и толерантност към хората. Изпитваме съчувствие, но не ги съжаляваме. Те са също тук да се учат на Човечност. Или каляват воля и дух. Или научат да благодарят на Твореца си, понеже са го хулили или винили за онова, което сами са лишили себе си, чрез избор. Богатството е душевна категория. Имало е и има мъдреци, които живеят с малко, но се радват на изключителен вътрешен мир и богатство на представите за Всемира, пътуват чрез Съзнанието си и Ума си навред, имат прекрасни вълшебни преживявания, стигат неимоверни висоти на Съзнанието. Историята на Сътворението е Еволюция на Съзнанието. Чрез Любовта, която сме получили в изобилие, но не сме оценили, забелязали или избрали тя да ни съпътства ежедневно. Всяко преживяване е подарена мъдрост от Любов. Господ никога не ни дава неща, които не бихме могли да понесем. Дори леко да подлудим другите или се посмахнем от силата на преживяванията си, идва затишието след буря.
            В живота ни бихме могли да попаднем на ситуации изключително трудни. Ако избягваме трудностите, може никога да не помъдреем. Ако животът ни обаче е силно застрашен, бихме могли да се уплашим и избягаме от отговорност. Страхът е поврътлива категория. От умеещите да го насаждат. Кара ги да се чувстват задоволени, имат липса на утвърждаваща егото емоция. Малко е женско, но всеки с дерта си. Понякога, липсата на обратна връзка и пълен дисонанс обезмисля старанията ни да бъдем разбрани или поне усетени в дълбочина. Първосигналността при възприятието на хората ги отдалечава душевно в различни посоки. Съобразяваме доколко другият е готов да възприема, има хора по-далеч от носа си не виждат. Има един чудесен и доста човешки лесен начин. Да се оставим на вятъра и се отсеем по-течението. Живеем в красивия си собствен свят на илюзиите. Помагаме при случай. Но си оформим лично кътче, храм и се стараем да не пречим на другите да бъдат себе си. След като усилията ни да бъдем чути са срещнали пълно пренебрежение и бездушие. Поне сме опитали, нали? Да се отдалечим и оставим на Бога да решава. Той знае. Той е мъдър. Молитвата и смирението са изключително важни. Никога не изпитвайте страх. Става въпрос за най-елементарна интуитивна предпазливост. Да не дърпаме дявола за опашката. Не да се променяме. Ние сме най-доброто му дете. Дал ни е живота да не го пилеем и разбиваме бетонни прегради. Това са едни Донкихотовси мелници, една поука на безмислието да дадем нещо от което другият отдавна се е самолишил. Спокойно гледаме на развиващата се ситуация и намесим тогава, когато правотата ни е вече доказана с времето. „ Без роптане и препиране”(Коринтяни).Да благословим враговете си, които нямат духовната сила да превъзмогнат повика на животинското в себе си : посегнат на чужд живот, убиват, унищожават природа, проявяват садизъм в представите за другите. Това означава, че бог отдавна ги е изоставил да избират и справят сами със себе си. Лесните избори, липсата на съмнения в делата ни. Съмнението в Твореца, липсата на вяра и любов към Отца и неговата мъдрост, биха ни извели на грешен път, защото посоките са винаги две. Има момент по време на жестоки житейски бури да се почувстваме нули. Почувствайте, че сте Нищо. Изхвърлете всякакви мисли и желания от Съзнанието си. Потопете се във Вселената и нейния ритъм. Представете си, че не сте от този свят. Че сте прозрачни атоми. Обичайте. Представете си вашата Еволюция от атомчето, от времето когато сте били звездна песъчинка, после растение, после животно, което именно съзнанието ви е облагородило до ангелска кротост и божествена Светлина. Забравете и изключете Страданието. Благодарете за него. Представете си, колко ви е обичал Отец ви за да ви предостави това преживяване, за да ви даде Мъдрост. „ Светът е оцелял защото се е смял, но е помъдрял, защото е страдал”. Да прилепнете към страданието? Не го допускайте. Това ни се случва на приливи и отливи. Животът е пълен, когато е пълнокръвен и пъстър. Да прилепнем само към едно, значи да нямаме имунитет да обръщаме страданието в мъдрост и благодарност към божественото в нас. Това са изживявания на душата, която търси себе си, но не повод да се отчайваме и застинем в самосъжалението си. Или бесовете си, че светът ни е длъжен. Презрението към ближния, омразата, желанието да смачкаме някого са непреодоляни животински инстинкти и потискана Любов към Отца, чрез наложен контрол от други властналагащи авторитети, промили съзнанието ни. Липса на собствен път, наблюдения и растеж, който е собсвена пътека, следване нишката на интуицията, покаяние, молитва и следван Път. Не можем да контролираме съзнанието на децата си, а само ги обречем на Бога на Светлината. Той знае. Дори при явен конфликт. Ясно и точно да се помолим Бог да ги напътства и пази. Ние сме родители, дали физическото израстване. Божествената светеща част е на Бога на Светлината. Власт над децата си? Това е кощунство. Не позволяваме на никакви житейски предизвикателства да сломят вярата и любовта ни към Отца. Колкото и старанията на Тъмните прояви извън нас да ни предизвикват. Не се знае именно каква мисия изпълняваме в техния живот, така, че искренност и отстояване без да засягаме излишно самолюбието им. Има хора сърдити от нищо. Животът ни е в ръцете на Твореца. Следвайте интуицията си. Има моменти, в които отстояването е жизнено необходимо за всички. Бъдете Всичко. Бъдете Нищо. Ако чувствате, че сте самотен бегач, бъдете Нищо. Кажете си мнението, оставете се на Бога, ако трябва напуснете работа, преценете. Решенията и ролите са ваши. Интуицията ще ви подскаже. Светът е това, което е. Илюзия. Душата ни безсмъртна. Прилепването и вживяването в ситуации е задълбаване, човъркане, излищество, в което не сме ние, а нечия чужда нам действителност. Изпитание на Душата, чрез волята на Духа. Търсим нашата реалност и не се тревожим за последствията от чуждата жажда да властват над решенията ни. Те също живеят в илюзията на техните си представи, не е необходимо да ги дундуркаме и даваме съвети. Ще постъпят точно обратното. Кажете им, че отговорността и решенията са си техен проблем. Волята да избираме и глухотата на подсказките от други означава, че в годините на прераждане циклим върху един и същ проблем. Околните са индикатор, решенията и постъпките наши. Растежът е познание. Опознаване на себе си чрез него и собствените наблюдения на нашия живот и този наоколо. Любов към Отца. Той е мъдрецът. Ние негови ученици и деца. Като българи, не трябва да забравяме историята и традициите си. Ценим езика си . Той е мъдростта на еволюцията ни. Да бъдем мъдри в решенията си, добронамерени в подходите си към различните. Не само като гледни точки, но също духом и тялом. Това би ни дало божественост на Съзнанието. Начин да бъдем Светлина за душите на другите в лабиринта на житейските им търсения. Душата е призвана никога да не престава да търси Бога в себе си, чрез лутане, търсене, преживявания, понякога сблъсъци с другите и приемане на творчески добронамерени решения при всеки конфликт. Доза хумор, но не пресилен. Радвайте се на малките радости. Максимализмът е пристрастяване към късмет, благополучие, пари, земна любов, съвършенство, първенство в препускането, големи страсти, голямо горене, пропуснати жизненоважни моменти, излишна еуфория, идеализиране, идологизиране, залитане в материалното или духовното. Правете стоп и вглеждане. Вглъбяване. Интуитивни търсения на най-доброто решение и излизане от вихъра на житейски утежнената ситуация. Трети март е не само национален празник на фанфарите. Празник на душите, които са страдали, претърпели лишения, глад, жажда, болезнени рани. Болка и страдание. Нищо славно няма в оръжията. Има Величие на жертвата. Благодарност към бога, нашият Отец. Тези души са негови, не наши. Наши са само гледните точки в разсъжденията.                                                                                      ( Следва ) Незная кога ще напиша още нещо, което би умилостивило критическия менторски поглед. С доста опасен ум. Или убийствен. Би стопило леда в очите на Годзилата. Така ми звучи Мозилата. Заслужава ли си препускането нощем на белите коне ? От днес 01.03. 2012, една студена баба Марта вече не седи замислена, гледайки в една точка в пространството. Направих си чудесна разходка в YOU TUBE. One very special secretcodes.bg history  to somearound. Silent journey in Bulgarian magic of secretcodespeople’d lived here for centuries and only need to be themselves. Not somebody else and where else. Other else people imagine us to be. Only because One else had never been understanding people’s souls in deep. Only the illusion on the surface?  Smale und get us in your deep by magic of MUSIC ? The GOD is ONE. You und me,as a part of CREATOR? Do you want to be alone and deeply bored? Without us?              

Заслужава ли си препускането нощем на белите коне ?

Да ,заслужава си.Препускай,но се дръж здраво за стемето.Не се притеснявай за критики и отзиви.
Чарът ти е в твоята естественост.Лееш се като вода.Няма да пресъхнеш,ако си извор и имаш благословията.
Заради това и въпреки това....продължавай,можеш.
Но една забележка,от пръв крив поглед.
От кого се плашиш?От критика?Ако е градивна-добре дошла,ако е годзилска ,пак добре дошла.Имам чувство,демек интуиция,че си с много крехка чувствителност.

Така,че от нататък ще те критикувам и ще споря,но ако намериш смелост да пишеш.
В това интернет пространство се мотаем всички,но човек търси и намира и прави своя избор,нали?





Поздрав........................................Анонимна критикарка

Аз обичам да ми кажат истината в очите. Да не ми я спестят. Да се видя през очите на другите. Не е страх мила. Като фурия съм. Но, въпреки женската си чувствителност, съм понякога язвителна като змия. Водих титанична битка от личен и обществен характер. Просто не искам да споделям тайни в общественото пространство, тъй като Егото на отсрещната страна е крехко, не искам да го дразня. Ослушай се за гласовете в пустинята, може и да подушиш вятъра и разбереш, какъв е бил казусът и спорът. Много е дълбок. И вселенски висок. Не съм приключила "моята борба". Ако се откажа, не би загубил другия в дебата, което е всъщност монолог от моя страна. А аз не искам той да губи. А да мисли и осмисля. Защото сме Човеци. И всички сме грешни. Той не държи просто камък в ръцете си. Загуби една битка. Изпусна си нервите. Слава богу, за него, не успя. За мен е важна войната, виртуалната разбира се. Без емоция. Разум срещу разум. Ако Човечеството спечели, аз съм без значение. Защото ще бъде Всичко. Приех да бъда нищо. Всичко е сливане. Разум с разум. Ако споделя болката, ще е овайкване, а тя се дава за осмисляне. Не плача вече. Залогът е висок. Не е мой. Той не губи своя. Материята не се губи. Преобразува се. В енергия в полза на Духа. Ако заедно в дебата еволюираме до едно и също- Любов на Отца. Така, че прочетеното е част, пъзел от една кристализираща истина. Не последна. Поредна.

"Щом веднъж си успокоим съвестта, като наречем нещо необходимо зло", то започва за изглежда все по- необходимо и все по - малко зло... /Сидни Харис/





След втората световна война,статуя на Христос е била разрушена.Намерили всички части,но протегнатите ръце за прегръдка са били потрошени.Много се колебаели какво да направят.
Решили да оставят статуята без ръце....Отдолу поставили надпис:
"Исус е без ръце,разчита на вашите!"