Началото на това, което ще ви разкажа, започна през октомври 2011 година. В последно време много от нас се чувстват странно, скитането ми по форумите не пропусна да отбележи задълбочаването в "разсъжденията". Незнам причината. Само интуитивно усещам, че българинът започна да узрява и лека полека превръща доверчивостта и наивинитета си в мъдрост. Спокойно наблюдава вече явния театър, в който волю-неволю играем дребната, опашкова, но убедена съм, благословена и дадена от Бога  роля. Слава богу, не ние движим световните дела. Добре дошло ни е смирението и човещината, когато усещаме по въздуха  вихрушките. Подготовката за баталните сцени с предполагаемия, предизвестен край.  С леки неочаквани сюрпризи, за онези, които имат дълга историческа памет. Дай боже, този път Премиерът да бъде достатъчно далновиден да не се изхвърля, колко сме подготвени и лоялни. Защото тайните планове на уж приятелите ни, не се оказаха от съвсем лоялните. Странно повторения сценарий на издивели човешки страсти, причинени от дълго сдържана емоция и властови проявления на свободно "наложена" воля, отприщи духа от бутилката в съседен континент. Странни филми от дълбините на ефира, странни асоциативни връзки от подобно извънконтролно поведение на съседите и последвалите разрушени мостове на Дунава. Не съм експерт и не акцентирам събитията по дати и часове, просто връзката между тях ме озадачи. Впоследствие някъде по телевизията се мярна българин, който бил потърпевш и спомена за локализирани излъчватели на южната ни граница по време на събитията в Сърбия,когато превключвахме копчетата и езиците, с надежда да уловим вятъра, причинил вихрушката. Мъдрата жена осече от екрана: "Какво му ревете, не мирише на барут. Да не бегате от Русия, ще се каете." Така беше. След година в съседите замириса на барут. Аз съм интуит. Обичам света и хората. Докато коварството и лицемерието не ме свари неподготвена. Коя съм аз, прашинка в океана на Всемира, че да съдя. Искам да обичам света. Но дори цветето се свива усети ли зимния вятър.
По време на изборите, когато страстите се нажежаваха, пак имах усещането, че нещо много ми липсва. Усещах душата си притисната и търсеща опора. Нещо, което би я стоплило, успокоило и зарадвало. Еуфорията, боричкането и нападките, при липса на ясни позиции, освен ореваването за пари, сякаш рушеше някаква устойчива решетка в мен. Имах усещането, че нацията се разпада на части. Демокрацията на противопоставянето, по принципа разделяй и владей. Гръцката е била друга, тази е като пробити потури, от които изтича фалш и нагнетени адренналинови страсти. Сметки, продадени души и неистова радост на победителите. Сякаш бях на мач. Пак някаква странна асоциация с шутирана топка, на която пишеше "достойнство" прелетя през екрана и се заби, не отскачайки, а потъвайки в небитието. Пишех под силна еуфория, пръстите ми горяха. Изведнъж, изпод тях се появи името на Апостола, на Ботев. Асоциативно странно прострелян от своите. Кои сме? Чии сме? Къде сме?Ретроспекцията към онова изстрадано, но славно минало, стопли сетивата ми. Даде сила на духа ми. Усещане за дежавю и невидимо присъствие. Вълнова струя божествена любов към народа ми, разгоряло се пламъче, което още повече вдъхнови двете пръстчета, сякаш на дете, които продължиха да пишат. Обвързвайки изборния момент с онова минало, когато любовта е била силна и жива. Мечтата на Духа за свобода на избора. Ако свободата е лъжа, тя може да бъде смъртно опасна. Онова начало на борба, което от векове Светия дух води, за да не бъдем роби, а Човеци. Робството на паричния синдром, който единствено ни тревожи или "радва"в годините на безславен преход за никъде.
Звън по телефона ме изведе от унеса. Споделих мислите си. Приятелката ми ме насочи да видя материал за Апостола в книгата на Слава Севрюкова, признат в света професор по психотроника. Не бях я чела, само съвпадащи мисли. Навсякъде учените до ден днешен ползват знанията и. "Виж там, тя е говорила с духа му, не го е предал поп Кръстю." Събитията впоследствие, минаха като насън. Намерих антикварна книга,четох усилено, свързвайки събитията с казаното от пророчицата. Предал го е беден гладен човечец, за няколко бешлика, търсещ чия нива да моли да изоре напролет, за да нахрани челядта си. Така си е отишъл от този свят, без да знае, че предателството е грях. Кого е предал. За пари. Пак странни асоциации с  притчите и настоящето. Ние вече сме свободни, не сме гладни. Господи, какви сме? Алчни? Пак тези шумолящи овластени хартийки. Пак роби? На Мамона и вещите.
За мен историята е мъдра учителка. За Твореца, няма категорията време. Едва ли нашите квалификации и строеве имат значение. Думи. Говорилня. Кой твори видимото и невидимото? А историята? Кой ни прави мразещи? Какви са тези ниски страсти и страхове?!
Теб ли мразим Господи? Неблагодарни ли сме?" Който няма, ще загуби и онова което има"(Ев.Тома)В търсещият ми прошка ум изплува пасаж от писание, където се казваше, че последният месия, ще бъде окачен на дърво. И никой няма да го познае.Тежко на оня народ, който не го разпознае и забрави. Още по-горко за оня, който го обеси". Трескаво затърсих отговора: членовете на съдебния състав. Прозрението ме разтърси. Кой ще ми повярва? Многозначителността на думите:" То делото на Апостола, е още тайна, момчето ми..." Умът ми трескаво затърси secretcodes. Извисените духове, които се прераждат на ниски позиции. Пак кукичка? За ума да търси?Защо? Защо "убиец"? Доброто, доброто никога не напада първо! Пак растърсваща мисъл, странна, както всичко написано  дотук. " Боли ме, че тези за които се борих, не изораха една бразда в "нивата" си(душата). Богатите даваха с кесиите."
За вглъбения ум, предел няма. Тук на земята не знаем кои сме. Само чии се чувстваме. Милият ми Левски. Баба Илийца, ще ти каже, както го чувства. Отец ти, е най-големия Мъдрец. Защо да тръбят фанфари и се кичат с жертвата ти? Властта е поврътливо умна. Няма значение коя от двете. Мълвата за поп Кръстю е косвената, но доста важната историческа роля. Кой да го пробуди и отвори очите на бедняка?  Само зимният вятър е просвирвал през дупките на пробитите му потури.  Властта е от бога сине. Призвана. Изкачи ли катерушката, забравя  родина и народ.  Има друга стълба, но кесарят през Римско я пренебрегнал. Лютата съдбовна зима само чувствителната душа на най-големия ти приятел Ботев  усети мраза  в душите на палачите ти.  Никой не надникна в твоята, да види колко любов носиш в нея. Зловещият гарван. Кой да го обича нещастния ближен?Или Бога?Човещината не е качество на звяра, сине. Той властва, разделя и управлява. Учат се един от друг.
Кесиите ли? Ех, мамин сине. Майка ти, милата, не издържа и тя грях извърши от отчаяние и обич към тебе. Кесиите са да им свършиш мръсната работа.
Нещо с масоните те свързват днес. Дали знаят? Или и те тайни търсят. Току виж, че сме се забили в гърдите, колко сме велики. Човек, не звучи гордо, а зряло. По делата. Не по хвалбата. Те, онези с кесиите, после на метеното. Операция чисти ръце. Пилат Понтийски? Новия Рим с чалмата? От Византия се учеше на "праведност" и управление. Днес ние от други. Забравено старо, сине. Слънчице на душите ни. Апокалипсисе. Помилуй  ни Господи. Прошка, сине....Само прошка.
Думите, не стигаха. Плаках, като намерило опора изгубено дете. Да, вярно. Водолеите имаме развинтено въображение. Душите ни са търсещи. Душите ни са искрени. Търсим опорите. В духа си. Право куме, в очите. Непоносими баби Илийци. На всяка манджа меродии. Във форумите ни изхвърлят, защото пишем "безмислици". Голямо сърце трябва, за да ни разберат. На Игнажден запалих много свещи за упокой на душите, дори за предателя, дори за попа, за знайни и незнайни предци. Това да разберем и не съдим, значи обичаме Бога повече от всичко земно. Да се отстоим е едно, да мразим е незряло. Бога мразим. Ако няма страдание, душата не расте, омотва се в изкушения и става неблагодарна и подвластна на ниското.
Мислите, че спрях ли? Не, настървих се, като гладно за обич изоставено дете. Веднага потърсих житието на Св. Игнатий. Хвърлен на зверовете в Рим. "Да ме помнят, като дякон Игнатий.." Защо? Secretcode? Да , това е онова дете, което Исус е взел на ръце. Дете? " Не станете ли като деца, няма да влезете в царството небесно."Децата индиго. Аз съм дете израсло в пансион от соца. Мария Магдалина и детските приказки. Пъзел по пъзел. " Отгледате ли такова дете, в мое име го гледате"  Преподобна Стойна, децата. Вселената с форма на яйце. Все яйца е раздавала. Великден. Боговите деца сирачетата. Жертваните деца-ангелчетатата. Ванга и духовните и деца. Майчината грижа. Боже! Мисълта трескаво работи. Умът търси. Всичките ни възли и проблеми на прехода. Да се справим зряло. Не убихме Живков. Прошката. Амнистията. Националното богатство. Да не се караме, Това чакат, да се хванем за гушите. Балканите. Барутницата. Светът се събра на дланта ми. " Земя, като една човешка длан"(Г.Дж.). До педичката ни ли опряха? По гладните от нас? Зловещият гарван. Хилядите кръстове, за които Ванга говори. Кой се бори за нас? Каква борба? С кого? Величие и падение на властта? Свободата?
"Вълкът и агнето ще се хранят на една маса, леопардът ще лежи в краката на детето.." (Исая)Вълкът? Звярът? Агнето, бедната работническа класа, надянала вълчия костюм на властта. Кой е леопардът? Стратегът  от засада, който и космите на главата е преброил?Оставям този secretcode на вас, братя по съдба. Всичките си умозоключения, оттук нататък ми се откриха, без да съм дори помирисала някого от властта и стратезите. Аз, сополивото селянче от пансиона за деца с един родител. Детето с душа пеперуда. Бялата лястовица за оболелите ни души?! Коя  ли съм?
Как се чувствам сега? Възхитена от прекрасното чувство за хумор на Бога. " И мъдреците ще посрамя...." Аз съм Anonymous. Средство. "Боже, когато ти е най-трудно, опри се на мен". Ще се спъвам, падам и изправям Искам да ми се радваш. Да си щастлив. Детето ти крачи към Теб. Аnonymous secretcode, който ще освободи душите ни, човешките. От роптането, прекаленото очакване и бързане. Плановете, които ти объркваш. За да следваме Теб. Нишката, която ни води по Пътя.Четем писанията. Осмисляме. Много сме. Невидими. Твоите деца.
  Нося много любов в душата си към тази педя земя и вечно сърдития ни мърморещ народ. Сърдитият ни Петко. Пиша  в още един форум. На вестник. Мъмрят ме, но ме търпят. Засега. От "проследяващите"такива, наивният ми въпросец, български ли е форумът, ме отпраши и ме блокират навсякъде, където са успели да се намърдат и старателно къткат мнения и информация.  Исках само да сравня изводите си. За много от нас отдавна всичко е ясно.
Ние сме невидимите родолюби. Прозорливците. Интуитите. Благодарни. Обичащи. Не се сърдим. Отстояваме земята, дадена ни от Бога. Богати са душите ни. Други си я купуват, унищожават, завоюват с кръв. Ние си научихме урока. Смирихме се. Смятам, че всяко страдание, всяко зло, за страдащия е благословия. Опознава се. И обиква безкрайно Бога. В себе си. Непригодни? Грешката на планетата?Благословени сме. Творецът не прави грешки. Той знае. Онова, което ние не знаем. Летим. Ятото ще се събере. Майка България чака. Ще чака. Духовните му  деца, които Апостолът закриля по света. Реещият се орел над земята на Пепелините. Орелът от сънищата ви. Където и да сте. Закриля ви. Ще избутаме каруцата. Затънала в забравата на историческата и апокрифна памет.
P.S. След 19.02 започват пасхалните пости. Случайност?! Вътрешно усещане за спазване. Прочететe правилата, има ограничения. Ще паля пак свещи. Цялата ни човешка еволюция е свързани кодове. За когото се сетя. Чии са греховете, не ни е дадено да знаем. Прошката балсам. Право ми е. Генно. Вие си избирате. Волята свободна. Ще се чуваме. Ако сме деца в душите. Търсачи на тайни послания и кодове. Ако сте избрали чудесата, а не практицизма на ежедневието.

Дебютът ти тук е уникален -
замислящ и в синхрон с Живите Духом!

С уважение: Дима/ divna8

Много, много интересно написано.
Продължавай в същия дух. Блог-а има нужда от нещо различно.

Благодаря.
Най-красивата българска дума е за теб.
Ти си истинска българска душа.
Пиши..........
Нели

Благодаря за окуражителните думи, но спрях да пиша поради ред потискащи съзнанието причини. Искаше ми се да ви пратя още много неща, но имам усещане за контрол, което не е добре за мнението ми за блога. Исках вълна и отпечатване другаде, не е нещо лично, а съвсем конкретна мечта. Вече наистина смятам, че някой пречи на душите ни да достигнат Светлината и всичко е тясно, на парче, като малки феодални царства и сфери на влияние. На всичко отгоре коментарите ми притесняват някого, уж словото е свободно и безопасно. Оказа се, че има хора с много крехко яйцевидно его. Когато не разбират нещо, първото е да се стреснат. Когато човек говори и има какво ново да каже, друг му затваря устата понеже няма мнение или се страхува. По-скоро е второто. Крилете вързани? Без прошка и доверие? Тъжен свят. Или затваряне в храма си.

И продължавай - ако имаш потребност... Трудно е в началото - докато намериш сродни души, съблогъри с близки виждания...

Виолета , Светият Дух го е писал това чрез твоята ръка .
С най -дълбок поклон и признателност за теб !
Благословена бъди !

http://www.youtube.com/watch?v=jvcjSacysxQ&feature=related
Добро утро!:)

Не си заслужава писането, самозабравиха се истинските продадени невести. "По добре роб на земята, отколкото цар в царството на сенките".- Ахил. По чужда свирка вече не играя. В нета има Хейтъри.