Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2012 17:14 - Що е то Апокалипсис и има ли той почва у нас?
Автор: secretcodes Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2862 Коментари: 3 Гласове:
2



               Доктор Трол и що е това Апокалипсис и има ли почва у нас?   Ако спрем човек на улицата и попитаме простичко: „Знаеш ли що е това Апокалипсис и има ли той почва у нас?” бихме получили различни и смайващи отговори. И всички щяха да бъдат верни. Истината е най-многоликото нещо, което съм срещала в хората. Защото светът на видимата действителност, най-често е обърната или отразена божествена реалност, като и двете плоскости са двете различни отражения на един и същи медал: тъмната и светлата страна на една велика Същност – еволюцията на Съзнанието, заложена, като гениален субтворчески замисъл на Твореца. Колкото повече четем и знаем има голяма опастност да се позамаем и позалитнем в познанието. Защото и то е дуално по природа. Зависи кой път сме избрали. Да си мислим, че всичко знаем и какво именно знаем? Че това то:истината и друга няма. Или, наблюдавайки живота и онова, което се случва наоколо, да изпаднем в ситуация на безнадежност и примиренческо бездушие, без дори да се опитаме да дадем мнение по случая, ако все пак сме убедени, че някой много внимателно ни слуша и разбира поне 20-40% от онова, което говорим. Не с всеки бихме могли да се разберем с думи. Рядко, но и такива чудеса се случват, някой да ни разбира без думи. Такъв късмет, аз като пишеща тези редове съм нямала. Говоря за човешко общуване. Онова, което Творецът води с нас, дори когато ни се струва, че главата ни е изпразнена от съдържание и никаква мисъл не пърха там, е съвсем друга песен. Защото е Песен. Пълна Тишина и все пак Песен. Всеки Човек тогава, става струна за нас. Песен на Водата. Божествената Матрица на Сътворението и Еволюцията. Човешките Синове и Дъщери. Божествена песен и глас „на много Води”. Къде сме ние в този оркестър? Всеки е струна. Надгражда се, избира път, начин да общува, начин да се отдалечава, да се дистанцира, да се приближава, да мечтае, да разговаря с Висшия си АЗЪ, да спори с „гласовете си”, ако преди това не им е казал „строго да млъкнат”. Три пъти да мери, после да крои. Лудост? Моля ви, контролът над Съзнанието е отдавнашна мечта на един прашасал герой от едни древни книги, наречен от „древните” Сатанаил. Избрал да се надцени, възгордее, намрази, използва хората в своите подмолни нужди да „натрие носа на Твореца”. Нещо наистина доста неблагодарно, защото по-същество и той е „негово дете”. Може би „непригодно семе”. Безплодно дърво. Инатящо се и рипащо дете, чупещо, рушащо, убиващо, мразещо. Към което Творецът винаги се е отнасял благосклонно. Не се ли научи само, не се ли събуди от магията на илюзиите и виденията, които му спряга Великия Илюзионист Луцифер, не става за отговорната роля за която е било пратено тук – да се учи да обича и съзидава. Инерцията на предаване на „опита” в земната сътворена действителност е доста заразна. Всички „опити на Твореца” да ни отвори очите, са завършвали с едно престараване на наложен шаблон и унифициране на действителността. Оттам и циклите, не само на хуманоидните цивилизации, но и историческите на духовните такива, които би трябвало да се разглеждат заедно, защото Вселената е Цяло, не парче по парче история. Единствено Творецът би могъл да свърже индивидуумите в колективната решетка на Съзнанието. Нещо, което онези преди нас не са успели да постигнат, поради простата причина, че са били съвършени, имали са телепатични и психични способности, надвишаващи нашите. Част от тях са успявали, но като цивилизация? Може би ние бихме могли да направим това Чудо на Чудесата? Струва си да си го пожелаем. Иначе, детето в нас няма да зарадва Баща си – Твореца. Ще се поддаде на поривите си и нанесе поразии в крехкостта и хармонията на Вселената. Нещо, на което много древни „богове” слизайки в това измерение, са се поддавали и позабавлявали на Сътворчество. Впоследствие „издигнали” и осъзнали, че борбата със Себе си е повсеместно и вселенско правило. Не грешим ли, не се ли учим от грешките си: няма никога да знаем. Не само от своите, но от тези на други преди нас. Един прост ретроспективен анализ на циклите история. Но понякога, в целия Хаос се появява един доста Ясен и Съзидаващ ред и Хармония. Въпрос на избор? По-скоро поредица от такива.Свещенното право на избор, на свободна воля при правенето на такъв в Храма на Душите ни. Където единствен Господар е Отецът и първосъздателят на един древен прачовек Атам(Адам). Защо свързвам това с доктор Трол и мисията му? Защото същият не знае какво прави. Не се съмнява в делата си. Усвоил е техники и земно познание, което е срутило други цивилизации преди нас. Технологични хватки, които му дават усещане за величие. Измамно в света на илюзиите в които ние наистина живеем. Вчера гръмна новината, че едни мравчици, подвизаващи се в Мрежата под кодовото име Anonimous са били арестувани. Голямо престъпление ще да са извършили. Изгризкали „бисквитката” на компютърната тортичка, наречена Секретност. Нещо, което съм чувала под път и над път. Което се пише от редица американски автори, със странни риторични въпроси за подсещане. Световната мълва. Значи ли това, че Мрежата е под контрол и пряк контакт с всеки по Паяжината и нищо анонимно никъде няма? Че си имаме по едно психотронно приятелче вкъщи, което „ще ни предаде” или „промени съзнанието”, ако доктор Трол реши да го направи, като „spesial client”-софтуер на панихидата на Световната мълва? Защо, след като това е обществена тайна? Всички го знаем. Това, че Доктор Трол е позакъснял с узнаването на собствената си тайна, си е негов технологичен и тактически проблем, наречен тясноспециализирана зона на мисленето, където не Отец му е неговият Господар. Други извънземни опити да му го контролират явно са успели, защото се е уплашил. Борба за живот. И те трябва да си осигурят енергийка от Светлина. Отразена. Някога Рептилоидните са успели да ни омоткат. Сега Сивите. Колкото по-голяма жетва, толкова по-добре, ние ще свършим сами мократа поръчка. Пилат Понтийски е герой от една поучителна детска приказка, но кой да се учи от историята, дадена ни от Отца? Ще си позволя да завърша с едни простички цитати от древната Библия  на бесите. Народ непризнат още в световната история, поради броенето на мухи в околното пространство и търсенето на „познание” твърде земно, ровичкащо и тленно по своя характер и проявление в безкрайната необятност от Такова във Всемира. Иска се само любов към Отца. В този ред на мисли аз обичам и благославям доктор Трол. Той ме учи каква не бих искала никога да бъда. Без него нямаше да имам този избор на позиция. Все ми е едно къде в какъв момент ще се случа да бъда. И какво е бъдещето. То не съществува. Всичко е минало. И повтарящи се цикли. Да си го спряга, нали се е самопровъзгласил да го планира отсега, треперейки от страх? Да си самозалага капани от страх, а не от Любов по непрекъснатата изборнокармична линия наречена вечност: „минало-настояще-бъдеще”. Избрах да бъда мравчица, която лекичко го пощипва по ахилесовата петичка. Да го посъбуди. Която не и пука да бъде настъпана, понеже тук и в тази „незначителна” педя земя е била пратена. Да намери смелостта да има позиция по въпроса съгласна ли е с потъпкания си избор срещу неща правени зад гърба на цяло човечество? Къде са така парадираните закони? Ако начинът е прекодирането на хората, тук и сега аз, Човешката Дъщеря от планетата Земя, казвам НЕ на посегателствата срещу избора ми  да обичам Бога и неговия син Исус, разпънат на Голгота в Ерусалим. Не на участието ми в експерименти, които целят унищожението на децата на Бога чрез нови технологични изцепки на Сатаната. Именно такива, понеже не се ползват като познание в Славата божия, а за убийство и отричане. Това е нарушено право на Избора. Изстрел вгръб, тероризъм под маската на благини. Не търся възмездие или съд. От днес излизам от всякакви форуми и прояви в общественото пространство. Не съм се родила на този свят за да страдам, без да съм сторила нищо на никого от невидимото пространство. На нито един от така наречените Наблюдатели. Нито на децата им, нито на воловете им, нито на имуществото им. Нито на Славата им. Благословена да е ролята им, която сами са си избрали. Всеки по пътя си. Благодаря единствено на Бог, че ми даде толкова Любов да намеря лицето на Страданието, да се учудя от собствената си детска наивност и възхваля мъдростта Божия. Да се поддам на порива да обичам хора, нямащи нищо общо с онова, което наричаме Човещина. Породени  желания от страх, за нещо, което не би отказало хората от тях самите, а поради потръс от делата им. Защото делата ни са под съмнение и онова, което ни вихри да ги вършим. Какви ли са вихрушките питам? Да бъдем невинни, но да вършим неща, от които да се срамуваме и крием като мишки от Бога и собствената си съвест? „ Бъдете мъдри, като змии и невинни като гълъби”-Исус. Избирам безусловната любов на хармония с природата, човеците и естеството на Съзидателя. Библията приказка на Приказките ли е? История или религия е? Или Цялостен поглед върху нещо съществено. Има ли нужда от ровене в земята и търсене на доказателства? Или просто от Любов без съмнения и ровичкане в гените и мозъчни интервенции? Следващата еволюция без очи да четем ли ще е? Светещи слепоци? Или нов генен модел с поглъщащи субчерни очи на „свръхземна” розово-сивкава красотица? От нашия избор зависи ще паднем или станем, ще бъдем или няма да го бъдем. „Дърво, което не дава плод, трябва да се отсече.” Земята е най-хубавата синя планета в Млечния път. Прилича на синя или „златна” ябълка. Кои са тримата братя? Или като онази българска поговорка за хубавата ябълка, която я изяждала „горката набедена” грухтяща и невинна литературна алегория? Това послание не е вопъл. Не е плач. Това е самообвинение към мен самата, че си самопричиних страданието поради наивност. Не се отказах от Исус. Не похулих Светия дух. Нито намразих онези, които ми го причиниха. Отминавам ги. Нека бъде волята им. Каквото и както са го решили. Тяхно ще е делото. И семето. И жътвата. Дано е за добро. Времето ще покаже била ли съм права или изпращяла параноичка.Предпочитам да съм последното. Най-добре ще е за всички в казуса. „20.И така ще се знае, че си милостив Бог, Който не желае човек да погине; Който не обича, когато някой пада; и Който не осъжда никого жестоко, тежко и чрез пълно погубване.” Гл.27,2.”Когато бяхме на планината, бяхме утешавани от Словото Божие, Което разговаряше с нас; и светлината идваше от изток и ни огряваше.” 8.Затова Бог не им беше гневен;нито нетърпелив към тях;като към деца, които Той бе създал. 12.Тогава ще дойда и ще те спася, о Атаме, защото не желая ти да се измъчваш. 15.Когато, обаче Заветът се изпълни, тогава ще покажа милост към теб и потомството ти и ще те доведа в земя на радост, където няма нито скръб, нито страдание; но живеят радост и веселие, и светлина, която никога не угасва, и хваления, които не спират, и красива градина, която никога няма да премине.” Гл.28.1. Когато Сатана, мразещият всичко добро, видя, как те продължиха да се молят и как бог говореше с тях и ги утешаваше, и как той прие жертвата им, реши да се преобрази. 2.Той започна преобразяването на войнството си;в ръцете му имаше искрящ огън и те бяха в „голяма светлина”....когато Атам види светлината да помисли в себе си, че това е небесна светлина и че войнството на Сатана са Ангели; и че самият Сатана е бог, който ги е изпратил да пазят пещерата и да му дават светлина в мрака. 12.”О, Атаме, не се бой. Това е Сатана и неговото войнство; той иска да те излъже, както стори отначало. Защото първия път беше скрит в змията; но този път е дошъл при теб в образ, подобен на бог, така, че да му се преклониш и той те завладее, и да се прави на Бог в твоето присъствие.” 14.Този противен образ е негов, откакто бог го свали от небето той не би могъл да дойде при вас в него, затова се престори на светъл ангел.”...” Не се бойте; Бог, който ви създаде, ще ви укрепи.” Гл.29.1 „...когато лукавият Сатана ги видя...се появи с един кълбовиден облак, възнамерявайки да ги заблуди...Ще ви научим, как да размишлявате и медитирате... 7. „..Бог не му даде веднага да разбере, но изчака да види силата му; дали ще се поддаде, както Еуа в градината, или ще надделее.” 8. „Тогава Сатана извика на Атам и Еуа, казвайки: „Ето, ...ще седнем и ще медитираме всички заедно, та ще се въздигнем и станем просветлени”. Гл.30. „Сатана искаше да убие Атама, чрез различни замисли....Атам беше мек и безхитростен...” Гл. 39. 7. „   Относно Водата на Живота, която искаш, тя няма да ти се даде днес, но в деня, когато ще пролея кръвта Си на мястото, наречено Голгота. 8. „....Моята кръв ще бъде Водата на Живота за теб, ....за всички от потомството ти, които вярват в Мен....Моята плът е Истинска храна, и моята кръв - Истинско питие. В това е Великата Мистерия на Живота. Гл.41.9. „Виж този огън, от който имаме част в себе си: който преди отстъпваше пред нас....огънят не е променил естеството си, нито се е изменил от създаването си. Затова сега има власт над нас; и когато се доближим, той изгаря плътта ни. Гл.42.3. „ О, Атаме, виж този огън. Колко различни са неговият пламък и топлина от приятната градина и благата в нея. 4.Когато ти беше под управлението Ми, всички същества отстъпваха пред теб; но след като ти престъпи заповедта ми, всички те се надигат срещу теб. 5. „ Виж, о Атаме как те е въздигнал Сатана.Той те лиши от Божественото Естество и от възвишеното ти състояние като Моето...; но стана твой враг. Той запали този огън, в който искаше да изгори теб и Еуа. 7.Мислиш ли, Атаме, че той те обичаше, когато направи съглашението с теб? Че те обичаше и искаше да те въздигне? 8. „...той не стори всичко това поради любов към теб, искаше ти да преминеш от светлината – в мрака; от възвишено състояние – в падение; и от слава – в унижение; от радост-в скръб; и от почивка- в постене и изнемощяване.” 9. „....ако слушате неговота повеля; и ще ви порази с огън. Ще слезете в ада долу, ако слушате Сатаната. Ще видите горенето на неговия огън, който ще гори около теб и потомството ти. Няма да има избавление от него за теб до Моето идване.....докато не дойде Моето слово, което ще направи път за теб в деня, когото се изпълни Моят завет. 11. „...няма начин да дойдеш оттам в почивка, докато не дойде на света Словото ми, което е Моят Син. Тогава той ще направи път за теб и ти ще имаш покой.” Гл.43... „И когато дойдоха до пътя посред огъня, Сатана духна в огъня, като вихрушка и горящият огън достигна Атам и Еуа;затова телата им бяха опърлени. 3.Господ изпрати ангела Си, който възпря горящия огън с Мистерията на огъня. Но раните останаха по телата им. 4. И Бог рече на Атама: „Виждаш ли любовта на Сатана към теб, който се престори, че ще ти даде божествеността и величието;ето той те гори с огън и иска да те изтреби от от земята?” 6. „Какво ти обеща той в градината казвайки: „Когато ядете от дървото, очите ви ще се отворят и ще станете като богове, ще познавате добро и зло”. Ето, той обгори телата ви с огън и ви даде да вкусите огън, вместо вкуса на градината; и ви даде да видите горенето на огъня и неговото зло, и силата, която има над вас. 7. Очите ви видяха доброто, което той ви отне, и наистина така се отвориха очите ви; и вие видяхте градината, в която бяхте с Мен, я също видяхте злото от Сатана, което ви сполетя. Но що се отнася до божествеността, той не може не може да ви я даде, нито да изпълни говоренето си към вас, защото сам той я няма. 8. Това, което има, е омраза и злоба против вас и потомството ви, което ще дойде след вас, защото знае, че трябва да се изпълни пророчеството, че потомството на Жената ще смачка главата на Змията. Гл.44.6.И застанаха и молиха бога да им прости греховете, и след това заспаха под върха на планината. 7. Сатана, който мрази всичко добро, помисли в себе си: „...след като Той му обеща, че ще даде на него и потомството му да живеят в царството, в което някога бях аз – то аз ще убия Атама. 8.Земята ще се отърве от него и ще остане само за мен; така, че, когато той умре, да няма потомство, което ще наследи царството, което ще остане мое царство; тогава бог ще се нуждае от мен и може да ме възтанови в него заедно с моето войнство. Гл.45. „Знаете, че този Атам, когото Бог създаде от пръстта, взе царството ни. Елате да се съберем и да го убием. 10.Тогава Атам рече на Еуа: „Защо планината се е надвесила, земята се разтресе поради нас? И защо тази скала е простряна над нас като навес?” 5. „Но, Атаме, не се бой, нито казвай в сърцето си, че съм прострял тази скала като навес над теб, за да те поразя с нея..” 6. Тя дойде от Сатана, който ти беше обещал Божественост и Царско величие. Той хвърли скалата, за да те убие с нея, и Еуа също, и така да отсече живота ти от земята. 7. Но от милост към теб, точно когато скалата падаше отгоре ви, аз и заповядах да образува навес над вас; а скалата под вас да се сниши. 8.И това знамение, о Атаме, ще стане при моето идване на земята. Сатана ще повдигне народ, който не ще Ме познае, да ме умъртвят. И ще ме положат в скала, и ще ме затворят в нея с голям камък... Гл.48.8. „ О, Атаме, той искаше да отнеме от теб и това земно облекло от овчи кожи и да го унищожи, за да не можеш да се покриеш с него. 9. Каква е красотата му, че го последвахте? И какво получихте, като го послушахте? Виж неговите зли дела, а после погледни Мен; Мен, твоя Създател, и благите дела, които ти върша. 50. „Атаме, какво търсите в западните предели. И защо самоволно оставихте източните предели, където е вашето обиталище? 9. Защото отвъд тази западна граница, Атаме, от теб ще излезе потомство, което ще я напълни; и което ще омърси с греховете си и с подчинението си на повелите на Сатаната, и чрез следване на делата му. Гл.52. „О, Духове, които прислужвате на бога, погледнете на моята невъзможност да ви виждам.”(ред.видения, грънци или  внушения в изобилие...) 14.Бог в милостта си го изпъди (Сатана, който е бил сред ангелите) на тази тъмна земя; защото той самият бе станал Мрак и Творец на неправда. 15. „ А смъртта, която Бог докара връз него, той докара също и върху теб, Атаме, защото ти му се покори и съгреши против Бога.” Гл.53.2. „О Атаме, погледни тази градина на радост и тази земя на труд, виж ангелите, които са в градината- която е пълна с тях; и виж себе си сам на тази земя, със Сатана, на когото ти се покори. 4. Но когато ти съгреши и послуша Сатана, ти стана негов гост сред „ангелите му”, изпълнени със зло, и ти дойде на тази земя, която ти носи тръни и бодили. Атаме, той няма да изпълни нито едно от нещата, които ти беше обещал. Гл.54. Сатана рече на Атама: „Поради твоето падане, ти си под моя власт и аз царувам над теб, защото ти ме послуша и съгреши против Бога. Нито ще има избавление от ръцете ми до деня, обещан от твоя бог. Поради тази причина ние ще умножим войната и убийството върху теб и потомството ти след теб. 9.Това е нашата воля и нашето решение, да не оставим ни едни от Човешките синове да наследи нашите санове на небето. Гл.57.5. „ Изведнъж при нас дойде един добър старец, който ни рече: „ Аз съм пратеник от звездите-от бога до вас, за да ви заведа в място на почивка” 4.Бог рече на Атама: „Ето това е бащата на злото, който изведе теб и Еуа от градината на радостта”.Той искаше да осуети намерението ви, да разруши споразумението ви; да отсече всяка надежда от вас и да ви заведе на място, където можеше да ви погуби.” Гл.65.17. „Тогава Сатана му каза: „...Не познаваш порок или зло. Бог ти казва да вземеш Еуа, която произлезе от теб, и да започнеш да се съединяваш в едно с нея, за да ти роди деца. Това ще те направи истински мъж, ще те дарява с удоволствие и утеха, ще прогонва от теб нещастие и тъга. Няма нищо срамно, което да те опозори.”...Защото искаше да ги убие и да ги направи да изчезнат от лицето на земята , и да остане само потомство от Сатаната. 14. Войната на Сатана срещу Атам и неговото потомсво продължи, и опитите да ги накара да слушат него, а не Бога и така да ги погуби – тия опити продължиха. 15. Някои от потомците на Атам послушаха гласа на Сатаната, а не на бога и станаха човеко-убийци, както беше синът на Атам, наречен Кахин, който уби собствения си брат- Навел. 16.И те сееха лъжа, убийства и развала по лицето на земята, и понеже слушаха гласа на Змията, станаха деца на Змията. 17. От праведния син на Атама – Сефт, бог създаде нова раса, защото слушаха неговия глас и се съпротивляваха на Сатаната и неговите измами. Тази нова раса бог нарече Божии синове и дъщери. 18.И потомството на децата на Змията, започна да воюва с потомството на децата на Бога. Да ги премахне от лицето на земята завинаги. Тази война продължава и до днес. 21.... „ Те нямат нищо общо помежду си. В едните (са избрали да)живее Духът на Бога, а в другите духът на Сатаната. Затова между тях няма мир и затова има войни и до днес”- Из „Сказание за Атам или Космогония на първия човек от Ситарих(Ситалк)” Близостта със Стария завет е породена от близкия религиозен обмен между Тракия и храма в Ерусалим по време на цар Ситалк. Книгата Нави. Исус няма да се яви в плът и кръв. Няма да кървим. Но душите ни ще бъдат разпъвани на кръста, който е огън, предизвикан от собствената ни наивност или страх от причинителите му, които експериментират с нас. Чрез доста елементарни, бих казала неща. Без ни най-малко да съзнават какво вършат и най-важното, защо го вършат. Какво качество на живота би им донесло това-една безрадостна тъжна планета на гледащи ги в очите безумни и безмозъчни зомбита. Кахин дълго плакал след убийството на брат си, защото нямало кой да го обича, прощава и разбира. Да му се доверява. Да го забелязва, че стърчи до него, но никой няма интерес от това да го вижда или разговаря с него. Нещо, което не бих допуснала да ми се случи. Защото имам нещо, наречено Воля на Духа. И приятели, които имат нужда от мен. Както и аз от тях. Светът на лъжливите пророчества свърши. Светът на Сатаната. Нямало любов, нямало разбиране, нямало прошка, нямало нищо. Пустош. Мястото, наречено Бездна.            








Гласувай:
2



1. анонимен - Благо даря!
15.03.2012 09:32
„ Те нямат нищо общо помежду си. В едните (са избрали да)живее Духът на Бога, а в другите духът на Сатаната. Затова между тях няма мир и затова има войни и до днес”-


Ти си войн.Воювай с Духът на Бога.
Словото не идва от теб,а чрез теб.Нямам думи да опиша,колко се нуждаем от сила. Светулка малка,а с каква светлина огря интернет тъмата.

Искам много неща да ти напиша.Но нямам думи.Трябва да ме разбереш без думи.
В тази пустиня имаме нужда от точно тази вода.
Слово изпълнено с живот и любов.

Пази се и Бог да те благослови.

Благодаря
цитирай
2. secretcodes - Това не е война на Словото, на Ума, на Разума. На Духа за духа. И душите ни, човешките.
15.03.2012 13:31
Това е война на Омразата. Докато я има и няма време за осмисляне, "отлежаване и прекипяване на виното" е безмислени вопли, рани, предизвикателства. Не съм ви забравила, чета, интересувам се, пиша. Човек, ако не уважава и обича врага си, не е достоен да бъде дете на Бога. Става аватар и воин, пак Сатана господине. Едно е да дадеш на Човеците време да прекипи ядът и дойде преосмислянето, друго е да отстъпиш, не хапеш, не нараняваш Егото им. Да не съчувстваме на онова, което липсва у враговете ни, значи не сме дорасли за Твореца и действаме първосигнално, предизвиквайки още "врага си". Който цял живот е вярвал в едно, дай сега да го моделираме да бъде друго. Това е нечовешко и нехуманно. Това е презрение към Човека. Човеците не заслужават да бъдат смачкани, оплюти и унижени с правдата, ако сами не са избрали да я почувстват със сърцето, после с разума. Нещо, което липсва на Онези Горе Наблюдатели, които само чакат да се кюфнем като Цивилизация. Нещата са тънки, фини, иска се чувствителност и нюх, а не страст за борба. Аз израствах с тях, борейки се не за себе си. Раните само бяха мои. Чие беше Словото? Но и Словото е меч и оръжие. Аватари са били Рамаянците. Мъже войни. И са изчезнали заедно. Атлантите са спечелили битката, но изгубили "войната" и най-ценното:доверието и любовта на Твореца. Превръщайки огромен плодороден район в пустиня. Ядрена война. Безмислена. Аз съм Човек. Надраснал рептилското си ДНК. Това моето е друго ниво на Съзнанието. Не съм Аватар, а Човешка дъщеря. Врагът на враговете ми е също Невидим и не е земен, а просто едно небе над нас. От Четвърто измерение. Внимавайте само с омразите. Доса са конкретизирани и не са онази, която аз виждам истина. Истината е винаги едни тайни кодчета и само Любовта към Отец е пътят, а мъдростта и Светлината е от Исус. А нашата тук е среда. Пътят на собствените избори на възприемане на театъра от илюзии, а това е друга вода. Мъдра вода. Заслужаваща уважение. Егото и суетата ни са врагове в личен план. Изборът отговорност.
цитирай
3. анонимен - Смирението е най-висшето пости...
15.03.2012 19:38
Смирението е най-висшето постижение,което открехва вратата.Секретният код.
Да съзнаваш себе си и да си стигнал до разбиране,че си най-грешеният от всички човеци.
Сблъсък не може да има,ако си с наведени очи и смирен пред воюващата омраза.
Постигането на това е най-трудно.

Най-трудно е за инатите в Бога.
Сякаш Бог се нуждае и от такива войнствени луди,които бранят слабите,спасяват природата,с една дума Дон Кихотовци. Луди в Бога.

Всеки в тази битка с вятърните мелници и илюзии си получава уроците,раните и подигравките.Но нали движението е по-важно от целта.
Как да променя себе си ?

Кой знае дали на Божията нива не бива да има воини?Да пазят и да отстояват посятото от хищната омраза.
На омразата с любов?Омразата завижда на любовта.А завистта е проказа.
Е всекиму по неговия път...Но ние сме свързани и няма начин да не почустваме болката.
Затова е словото,добрите думи,които носят вяра,надежда и любов.Напомнянето да се върнем,да си спомним.
Никога не е късно да се провалим и никога не е късно да се спасим.

Воинът не се страхува,той устоява на силната съпротива.А иначе е с най-мекото сърце под броня на инат,сила,кураж и любов.

А Господ вижда и под бронята на тези куражлии,какво,що...

Така мисля аз,никой не може да промени нищо,а ще носим отговорност пред самите себе си.Господ не наказва.Той познава само любовта.


цитирай
4. secretcodes - Най-грешна съм, вярно е
19.03.2012 16:19
Това да съзнаем, че сме грешници, не пречи да осмислим греховете си нали? да се видим отстрани, вертикално, хоризонтално и в дълбочина. Да осмислим и опознаем себе си, преди всичко. Бях смирена и примирена. Защо ли сега се харесвам повече, след всички перипетии? Сега обичам всички и не ги деля на ваши и наши, а на братя по съдба. Боря се с Рогатко в себе си. А другото човече ми казва,"Ти беше себе си, сега излез, порадвай се на слънцето и вземи подаръка от Господ, истинските му лъчи и енергия. Не се бори, обичай, обичай. Ти си отражение и Огледало. Детенцето на Бога. Любимото ми дете. Нищо не си замисляла. Това не беше твое дело. Отстъпи пред планината. Изпълзи и се отмести. Тя е тежка материя, а ти духченце. Литни. Птица си. Литни. Бъди Мохамед. Но обичай като Исус. Мъдра, като змиите, невинна, като гълъбите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: secretcodes
Категория: История
Прочетен: 30544
Постинги: 4
Коментари: 20
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031